Сред имената на руските пълководци, придобили популярност по време на Руско-турската война 1877 – 1878 г. е името на генерал Йосиф Владимирович Гурко.
/Портрет на ген. Гурко/
По време на войната е назначен за командир на Предния отряд, в чийто състав влиза и Българското опълчение. Отрядът освобождава старопрестолния град Търново, преминава Балкана при липса на изградени пътища. Превземайки Шипка генерал Гурко осигурява на руската армия втори свободен път през Балкана. След боя при Стара Загора (30 и 31 юли 1877г.) и разформирането на отряда той се връща в Русия, но след месец отново е извикан на бойния театър начело на 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия.
Плевенската епопея, продължила цели 5 месеца, е най-трудният и продължителен етап с решаващо значение за хода и изхода на Руско-турската война 1877 – 1878 г.
След три неуспешни щурма за Плевен, на военен съвет, главното командване взема решение да не се стига до отстъпление, а армията на Осман паша да се обкръжи и блокира от всички страни в града.
Периодът на блокадата се дели на два етапа:
Непълна (предварителна) блокада от 13 септември до 24 октомври 1877 г. и пълна (тясна) от 24 октомври до 10 декември 1877 г.
На 24 и 28 октомври 1877 г. при селата Горни Дъбник и Телиш се водят едни от най-кръвопролитните и героични боеве от Плевенската епопея, които имат решаващо значение за победата при Плевен. Тези боеве са началото на края на кървавата Плевенска драма. От този момент започва вторият етап от блокадата, който продължава до 10 декември 1877 г. Всички налични руски и румънски военни части заемат позиции на блокадната линия, която е с обща дължина над 50 км. Започва изграждане на землянки, траншеи, редути за артилерията. Руско-румънската армия се разделя на два отряда. Единият за непосредствена блокада на Плевен, начело с княз Карол, но реално ръководен от ген. Тотлебен. Вторият, начело с ген. Гурко, наречен Западен отряд, със задача да се насочи към София и разбие формиращата се там турска армия.
/Атака на лейбгвардейски Гренадерски полк на турските позиции под Горни Дъбник, 24 октомври 1877 г./
Първият удар, на 24 октомври, е насочен към село Горни Дъбник, където са едни от най-силните турски укрепления. Това е първото сражение за руската гвардия във войната и се увенчава с успех . За пръв път именно в това сражение се прилага в масов мащаб тактиката на прибежките при настъпление. Тази „войнишка тактика” е прогрес на руското военно изкуство и Гурко е един от първите руски командири, които я възприемат. След успешното сражение, бригадният командир Ахмед Хивзи паша предава сабята си на ген. Гурко, заедно с 2 000 офицери и войници, едно полково знаме и 4 оръдия. Смелият генерал правилно обобщава „Още една победа и това ще е началото на края за Плевен“. През същия ден Лейбгвардейския Егерски полк съсредоточава сили и срещу турските укрепления при с. Телиш. Първият удар е отбит. Преценявайки правилно тактиката на турските части, на 28 октомври ген. Гурко решава да използва предимно артилерийски огън. След продължилия няколко часов обстрел Телиш преминава в руски ръце. След това Тотлебен разделя цялата блокадна линия на 6 участъка и поверява всеки на отделен командир: Първи участък с командир ген. Чернат; втори – ген. Криденер; трети – ген. Зотов; четвърти – ген. Скобелев; пети – ген. Каталей и шести участък с ген. Ганецки.
Осман паша остава блокиран в града с цялата си армия за 45 дни.
В опит да разкъса блокадната линия в долината на р. Вит, на 7 км западно от Плевен, се води последният бой за Плевен – на 10 декември 1877 г. Осман паша е ранен и принуден да капитулира с над 40 000 армия.
Победата при Плевен е преломен момент в цялата война. За освобождението му проливат кръвта си около 31 000 руски и 4 500 румънски офицери и войници.
/„Гурко на Балканите“, худ. Павел Ковалевски, 1891 г./
Освободени от препятствието при Плевен руските войски се спускат на юг през снежния Балкан. Гурко пръв от руските генерали предлага смел план за зимното преминаване. Сформиран е нов Западен отряд под негово командване, който освобождава София, Пазарджик и Пловдив.
Йосиф Владимирович Гурко е роден на 28 юли 1828 г. в Новгород, в семейството на потомствен дворянин от беларуски произход. Ориентира се към военното поприще. Завършва Императорския пажески корпус. На 18 годишна възраст става кавалерийски офицер. През 1866 г. е командир на полк, а през 1874 г. достига чин генерал-майор и става командир на бригада. Участва в Кримската война (1853-1856) и в други военни кампании на руската армия. Прославя се с двете си преминавания на Балкана. Именно при подготовката и изпълнението на тези операции се проявява като талантлив генерал с широк стратегически поглед. Военната кариера на генерал Гурко продължава и след войната. От 1879 г. той е главнокомандващ гвардейските войски в Петербург. По-късно е генерал-губернатор и командващ войските на Одеския военен окръг и на Варшавския окръг. Генерал-адютант от 1884 г. и генерал-фелдмаршал от 1894 г. Член на Държавния съвет.
Умира през 1901г. в семейното си имение Сахарово до Твер, където по-късно е открит негов музей. Погребан е в семейната гробница в местната църква „Свети Серафим Волоцки“.
Образа на ген. Гурко се запечатва в съзнанието на паметта ни, като герой оставил трайна следа в историята на България.
Ирена Ф. Петрова
Уредник в РВИМ – Плевен
