Михаил Дмитриевич Скобелев е роден на 29 септември 1843 г. в Санкт-Петербург. От своите предци – баща и дядо генерали, Михаил Дмитриевич наследява демократизма и хуманизма в отношението си към войниците.
През 1861 г. постъпва в Математическия факултет на Петербургския университет.
Решава да се посвети на военното дело . Започва служба на 22. ноември 1861 г. в елитния Кавалергардски полк, в който служат членовете на царската фамилия. Месец по-късно става юнкер, а през следващата година, след полагане на изпити, получава първия си офицерски чин – портупей – юнкер. През 1863 г. е произведен в корнет. През август 1864 г. М. Скобелев става поручик.
През 1864 г. Скобелев участва в потушаването на Полското въстание.
Младият Скобелев, обикновено облечен с бял мундир и яздещ бял кон, получава прозвището Ак – паша – Белия генерал.
В навечерието на Руско – Турската война ( 1877 – 1878 г. ) Белия генерал напуска поста Губернатор на Ферганска област и се включва като доброволец в Дунавската армия.
При форсирането на река Дунав на 27 юни 1877 г. при Свищов Скобелев се оказва надежден помощник на командващия ген. Драгомиров.
След военната операция край Свищов Белия генерал участва в превземането на Бяла и отблъскването на противниковите части при Севлиево.
При Плевен е проведена една неуспешна атака. За втори път Западния руски отряд атакува града на 30 юли 1877 г. Отрядът на ген. М. Скобелев пристига със задачата да прекъсне телеграфните съобщения между Плевен и Ловеч.
В навечерието на Третия щурм за Плевен Белия генерал е назначен за командир на 13-хиляден отряд със задачата да превземе редутите „Кованлък“ и „Исса ага“, разположени на юг от Плевен, при Зелените възвишения. В решителния момент, когато всички резерви са изчерпани, генерал Скобелев застава начело и повежда нова атака. Превзети са и двата редута.
По време на блокадата на Плевен ген. Е. Тотлебен заповядва на Скобелев да превземе първия вал на Зелените възвишения. По този повод той пише за него „…Скобелев е герой, какъвто рядко се среща.‘‘
На 10 декември 1877 г. отрядът на ген. М. Скобелев завзема изоставените от противника укрепления на четвърти блокаден участък. Това позволява на ген. Е. Тотлебен да заповяда настъпление на другите участъци към р. Вит, където се води последния бой за Плевен.
Талантът на генерал Скобелев като пълководец се проявява и при Зимното преминаване на Балкана през Химитлийския проход, и в битката край Шейново.
Скобелев е пръв военен губернатор на Плевен, името му носят улици и булеварди в София, Плевен, Варна, Ловеч, Казанлък.
Дали заради ореола на Белия генерал, дали заради смелостта и качествата на пълководец, но М. Д. Скобелев завинаги „остава в Плевен и България“.
Михаил Скобелев умира на 07 юли 1882 г. в Москва.
