На 16 януари се навършват 100 години от смъртта на Алексей Николаевич Куропаткин – участник в Руско-турската война 1877-1878 г., военен министър на Русия от 1898 до 1904 г.
Той е роден на 17 март 1848 г. в Шешурино, Псковска губерния, в семейството на потомствен дворянин и военен топограф. Посвещава се на военното поприще. Завършва Николаевската академия през 1874 г. Участва в кампаниите на френската армия в Алжир и е първият руски офицер награден с френския орден „Почетен легион“. Служи като старши адютант в Туркестанския военен окръг. Участва във военната кампания в Кокандското ханство и за превземането на Учкурган е награден с орден „Свети Георги“ IV степен.
По време на Руско-турската война 1877-1878 г. е назначен за офицер за особени поръчения при Великия княз и главнокомандващ Николай Николаевич. От август 1877 г. е началник щаб на отряда на ген. Михаил Дмитриевич Скобелев. На тази длъжност показва военен талант и бойни качества. Автор е на плана за действие при атаката на Ловеч на 22 август 1877 г. В хода на тази битка показва изключителна храброст и себеотрицание.
Участва в третия щурм за Плевен и проявява рядко срещано хладнокръвие. На 9 септември 1877 г., на Зелените възвишения – южният боен участък край града, изстрел на турско оръдие взривява зарядна ракла на руска батарея. Взривът избухва непосредствено до Куропаткин, без да го засегне. Повишен е във военно звание подполковник и е назначен за началник на щаба на 16-а пехотна дивизия от септември 1877 г. При зимното преминаване на Стара планина е ранен и върнат в Русия.
В Ахалтекинската експедиция от 1879-1881 г. е началник на Туркестанския отряд. Проявява се при щурма на Геок-Тепе и е награден с орден „ Свети Георги“ III степен. През 1882 г. е повишен във военно звание генерал-майор. Служи в Генералния щаб от 1883 до 1890 г. и получава звание генерал-лейтенант и назначение за началник на Закаспийската област. Отличен е с ордена „ Свети Александър Невски“.
От 6 декември 1900 г. е генерал от пехотата, а от 14 април 1902 г. – генерал-адютант. Военен министър на Русия е в периода 1898-1904 г. Оказва съдействие на Комитета „Цар Освободител Александър II“ за набавяне на материали за обзавеждане на къщите музеи в България – Плевен, Пордим, Бяла и Горна Студена.
В Руско-японската война 1904-1905 г. е командир на 1-ва Манджурска армия. Член е на Държавния съвет от 1906 г. По време на Първата световна война е командир на Гренадерския корпус, 5-та армия и Северния фронт.
Куропаткин живее в своето имение в Шешурино от май 1917 г. и след Октомврийската революция отказва да емигрира. Член е на Александровския комитет на ранените войници.
Автор на 15 военноисторически труда, за които е избран за почетен член на Николаевската академия на Генералния щаб, на Артилерийската, Инженерната, Военно-юридическата и Военно-медицинската академия. Сред тях са: „Ловеч, Плевен и Шейново. Из историята на Руско-турската война 1877-1878 г.“ и „Действията на отрядите на генерал Скобелев в Руско-турската война 1877-1878 г.“. Като непосредствен участник и военен историк описва подробно битката за Ловеч през юли и август 1877 г. Неговият личен фонд от 800 000 листа се съхранява в Руския държавен военно-исторически архив.
За заслуги е провъзгласен за почетен гражданин на Ловеч и Плевен през 1902 г.
Умира на 16 януари 1925 г. в родното си село Шешурино.
Цветелина Шиновска
РВИМ – Плевен
1.Портрет на А. Н. Куропаткин, хромолитография, от фонда на РВИМ-Плевен
2.Писмо от Стоян Заимов до ген. А. Куропаткин, във връзка с идеята за изграждането на Скобелев парк, 19 февруари 1903 г., от фонда на РВИМ-Плевен
3.Телеграма от Стоян Заимов до военния министър на Русия ген. Куропаткин, във връзка с изграждането на параклис-мавзолей „Св. Георги Победоносец“ в гр. Плевен, от фонда на РВИМ-Плевен
