По повод 147 г. от освобождението на Плевен РВИМ-Плевен представя изложба „Блокада и последен бой за Плевен – 10 декември 1877 г.“.
В хода на Руско-турската война Плевен е пресечна точка в единоборството на две воюващи империи и тук се решава изходът на войната. Градът се превръща в стратегически център, здраво укрепен от Западната турска армия, под командването на Осман паша.
Пет месеца продължават бойните действия за града, три щурма бележат развитието на Плевенската епопея, а краят й се решава в долината на река Вит.
Изложбата се съпътства от 12 художествени произведения от колекциите на музея, изложени във фоайето на Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“. Те представят герои от войната, батални сцени и паметници, които увековечават паметта на хилядите знайни и незнайни воини, загинали в славните сражения за Плевен. Сред авторите на картините са утвърдени имена на художници, като Христо Бояджиев, Дионисий Дончев, Михаил Ананиев, Сашо Рачев и др.
На 18 табла е представен периодът от Плевенската епопея, известен като „блокада на Плевен“. След Третия щурм за града руското командване прилага изцяло нова тактика в борбата с укрепилия се в града Осман паша. На бойния театър са призовани талантливият военен инженер – ген. Едуард Иванович Тотлебен и руската Лейбгвардия. Ген. Тотлебен разработва подробен план за блокиране на турския лагер и прекъсване на съобщенията му.
Боевете при Горни Дъбник и Телиш (24 и 28 октомври 1877 г.) са първата голяма победа на руско-румънската армия сред поредица от тежки загуби. Софийското шосе е овладяно. Блокадният обръч около Плевен е окончателно затворен. В решителните сражения вземат участие финландските войни от 3-ти стрелкови Фински батальон, част от Лейбгвардейската стрелкова бригада.
В хода на блокадата поради настъпващата зима животът в траншеите се превръща в истинско изпитание на волята и духа на обикновения войник. Лазаретите са препълнени с ранени и заболели.
Музафер паша, адютант на Осман паша, описва последните дни на Плевенския лагер така: „..Плевен се беше превърнал в една обширна гробница, в която гинеше от мизерия и мъчително безпокойство една 40-хилядна армия, напълно изолирана от останалия свят. Положението изглеждаше отчаяно.“.
На 10 декември 1877 г. Осман паша прави опит да пробие блокадата и да се изтегли на запад към София. В последния бой при р. Вит турската армия е разбита и пленена. Раненият Осман паша капитулира с 40 000-та си армия. След пет месечни сражения Плевен е освободен!
За успешния край на Плевенската епопея безспорни са заслугите на румънската армия и местното население. Румънските воини заемат позиции при първи блокаден участък между р. Вит и Гривишки редут №1, под командването на ген. Ал. Чернат. Българите помагат на руската армия като доставят храна, пренасят ранени и се грижат за тях в лазаретите, дават сведения и др.
Експонирани са оригинален мундир на главнокомандващия руската армия Велик княз ген. Николай Николаевич и копие на мундир на турски паша, както и оригинално хладно оръжие и снимки, румънски ордени, четирите степени на Георгиевски кръст и лични вещи на Рифат паша, участник в Третия щурм за Плевен.
Послужебният списък на ген. И. Ганецки, съдържа сведения за участието му във войната и в боевете при Плевен, заемани длъжности и отличия.
Изложени са и фотокопия на снимки на отделни части от оригиналното платно на панорамата на известният френски художник – панорамист Пол Филипото „Битката при Плевен на 28-и ноември 1877 г.“. През 1879 г. той създава панорама, посветена на последното сражение за Плевен при река Вит.
Интерес представлява оригиналното писмо на подпоручик от лейбгв. Егерски полк Николай Константинович Шилдбах, загинал в сражението при Телиш на 24 октомври 1877 г. В деня преди атаката той пише трогателно писмо до своите близки.
Освобождението на Плевен е преломен момент в хода на бойните действия. Оттук започва началото на края на Руско-турската война 1877-1878 г.
Изложбата беше официално открита на 9 декември 2024 г. в Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“ и може да бъде разгледана до 21 февруари 2025 г.
