Първата не лека задача на руската Дунавска армия след обявяване на Руско-турската войната 1877-1878 г. е форсирането на р. Дунав. През пролетта на 1877 г. нивото на реката се покачва значително затова руското командване взима мерки за осигуряване на благоприятни условия за провеждане на важната операция и предприема редица акции.
Турската армия разполага със силен флот, който е основно препятствие за руското настъпление. Сформират се руски флотски отряди, в чийто състав влизат около 720 моряци от Балтийския и Черноморския флот, действащи под ръководството на началника на инженерните войски ген.-майор Деп. Поставят се минни заграждения, които нанасят сериозни щети на турците и възпрепятстват речния им флот. Обстрелват се и турски военни кораби.
След извършване на разузнавателни дейности по целия Дунавски бряг, главнокомандващият руската Дунавска армия Николай Николаевич избира за място на преминаване района Зимнич-Свищов. Топографските особености на местността позволяват бързо заемане на районите от частите и построяване на мостове. Десантът трябва да се извърши срещу устието на река Текирдере, 5 км източно от Свищов, като за прикритие се използват двата острова. Определя се реката да бъде форсирана от 14–та пехотна дивизия, 4–а стрелкова бригада и някои други части през нощта на 26 срещу 27 юни при Свищов.
Командирът на дивизията, Михаил Драгомиров, е офицер с блестящи качества. Кариерата си започва на 19–годишна възраст, когато постъпва на служба като прапоршчик в прославения Семьоновски полк. През 1856 г. Драгомиров завършва Николаевската военната академия със златен медал, след което е издигнат до положението на офицер от Генералния щаб и професор по тактика в академията.
В заповед от 20 юни ген. Драгомиров заявява: „Фронтът винаги е там, където е неприятелят. Действай така, както си се учил в родината: стреляй точно.. върви винаги напред…“
На 22 юни 1877 г. Долнодунавският отряд извършва демонстративно преминаване на река Дунав в района на Галац и Браила от 14-ти армейски корпус, командван от ген. А. Е. Цимерман. С освобождението на Северна Добруджа се отвлича вниманието на турските сили от главния удар.
След осъществяване на десанта трябва да бъде построен мост, по който да преминат главните сили на Действащата армия. Руското командване прави всичко възможно за опазване на строга тайна. Сигналите, песните, биенето на барабани и паленето на огньове се забраняват. Заповедите се издават само устно, а за мястото и датата на десанта се осведомяват само лицата, участващи в него. Дори руският император Александър II разбира за десанта в деня преди уречената дата.
В периода 24-27 юни руски и румънски батареи бомбардират турските крепости Тутракан, Русе и Никопол, нанасяйки повреди на стените.
В 2.00 часа на 27 юни започва форсирането на река Дунав. Понтоните един зад друг се насочват към устието на р. Текирдере. Поради силният вятър и тъмнината в нощта само няколко понтона успяват да стигнат до мястото. Турските постове не успяват да предотвратят дебаркирането и обявяват тревога. Положението на руските войници се влошава, но турските атаки са отбити. Извоюваният от руските части плацдарм е закрепен, а малко по-късно, южно от Зимнич, пристига параходът „Анета”, с който се прехвърлят нови подкрепления на българския бряг. С тези сили ген. Драгомиров организира настъпление към Свищов, до 14.00 часа освобождава града и овладява височините около него.
Преодоляване на голямото водно пространство на река Дунав е истинско изпитание за руската армия. Необходимостта от построяване на мост е голяма. В деня преди десанта в устието на р. Олта се съсредоточава огромен транспорт от дървени понтони, салове и устои. Те са прекарани до Свищов под обстрела на турските батареи при Никопол през нощите на 26–28 юни. Строежът на моста започва на 28 юни и завършва вечерта на 1 юли. Той се състои от две части — едната от румънския бряг до остров Ада, а другата от острова до българския бряг. Понтоните се свързват по три в група и закотвени на дъното на реката. Върху тях се поставят дървени платформи, над които се издига подовата конструкция. Издигнатият мост ускорява прехвърлянето на руските сили в България за настъпление във вътрешността на страната.
Десантът на руската армия при Свищов от 27 юни 1877 г. се провежда блестящо. Десетилетия след това той остава като класически образец за подражание. Офицерите от генералните щабове на всички армии изучават действията на русите, за да извлекат поука. И действително военната история на XIX в. почти не познава така добре проведени десантни операции от подобен мащаб.
Станислава Стефанова
РВИМ-Плевен
