На 11 септември 2009г., за 10–ти пореден път, Община Плевен и Дирекция „Военно-исторически музеи” почетоха паметта на загиналите воини в кръвопролитния Трети щурм за освобождението на Плевен.

12 АВГУСТ 2009 Г. – 156 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СТОЯН ЗАИМОВ          “Само старият Дюма може да измисли живот, пълен с толкова приключения, невероятности, недоразумения”                                                                                                            Тончо Жечев.Стоян Заимов е роден в Чирпан на 12 август 1853 г. През 1867 г. постъпва в прочутото за времето си Старозагорско петокласно училище. През 1869 г. се запознава  с Васил Левски,  влиза в основания от него революционен комитет и  става куриер на комитетската поща между Чирпан и Стара Загора.     През есента на 1870 г. Заимов завършва едногодишен педагогически курс в Пловдив. Следващата година е вече учител в Хасково, където през 1872 г., в присъствието на Левски, е избран за член на Хасковския таен революционен комитет. През следващата година 25 души участници в хасковското съзаклятие, между които и Стоян Заимов, са осъдени на вечно заточение в Диарбекир. В една студена ноемврийска нощ на 1874 г., Заимов успява да избяга, снабден с паспорта на полския емигрант Антон Бенковски и  достига до Румъния.    Като един от основателите на Гюргевския централен революционен комитет, Заимов се включва в организацията на Априлското въстание и е избран за апостол на ІІІ-ти Врачански революционен окръг.     След неуспеха на Априлското въстание, извънреден турски съд осъжда Заимов на смърт. Скоро присъдата му е заменена с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д`Акр в Палестина, където дочаква края на Руско-турската война. След Освобождението Стоян Заимов заминава да учи в Русия, в Московския педагогически институт.

    Плевенските Военноисторически музеи притежават най-богатата колекция в България от хладно и огнестрелно оръжие от втората половина на ХІХ век и Руско-турската война 1877/78 г., което повече от 100 години предизвиква интереса на  посетители, специалисти и колекционери.    По време на войната в руската армия се използва едно изобретение – скорострелните пушки-картечници, първообрази на бъдещото скорострелно автоматично оръжие. Забележителни за времето си са картечниците на оръжейния конструктор Ричард Гатлинг, произвеждани в модификации с 4, 6, 8 и 10 цеви. На балканския боен театър участват 24 такива картечници, от които във фондовете на Плевенските Военноисторически музеи се съхраняват 16 броя 6 и 10 - цевни картечници “Гатлинг”. 10 - цевните са произвеждани от Колтовските оръжейни заводи в Америка и са с редица подобрения от руския конструктор генерал-майор Горлов. Цевите са разположени около централна ос с два диска, затворите са тип цилиндрично пълзящи. При 6–цевните цевите са покрити с месингов кожух и се привеждат в движение от манивела, заклинена на оста. Всяко завъртане осигурява по един изстрел от цев. За една минута могат да се реализират около сто оборота.

    През първото полугодие на 2009 г. Плевенските Военноисторически музеи посрещнаха 97 902 посетители, от които 5452 - чужденци. В сравнение със същия период на 2008 г. се отчита увеличение на посещението с 6936 посетители. С 4000 повече са учениците, посетили музейните обекти, което се дължи както на възобновените екскурзии в края на учебната година, така и на организираните интересни изложби по проекта „Уникални реликви от Българското възраждане”. По традиция най-много са чуждите туристи от Германия, като тази година почти двойно повече са туристите от Кипър и Гърция.    През залите на панорама ”Плевенска епопея 1877 г.” преминаха 50 566 посетители,  които са с 5 511 повече от първото шестмесечие  на 2008 г.

    През последните месеци контакт с музейните специалисти на Дирекция  „Военно-исторически музеи” - Плевен осъществиха потомци на участници в събитията при Плевен по време на Руско-турската Освободителна война 1877/78 г. Един от тях е Аркадий Карпов, който понастоящем живее в Хелзинки, Финландия. Братът на неговата баба Николай Болдирев е  женен за дъщерята на генерал Василий Николаевич Лавров, командир на лейбгвардейски Финландски полк. В боя при село Горни Дъбник на 12/24 октомври 1877г. генерал Лавров е тежко ранен и умира от раните си на 14/26 октомври на 39-годишна възраст. През 1950-54 г. на мястото на бойните действия е устроен парк, носещ неговото име. Аркадий Карпов изпрати снимки на  неизвестно в България издание с писма на генерал Лавров от България, адресирани до жена му.