- РВИМ Плевен
- 16 years Ago
- 2 Min Read
На 11 септември 2009г., за 10–ти пореден път, Община Плевен и Дирекция „Военно-исторически музеи” почетоха паметта на загиналите воини в кръвопролитния Трети щурм за освобождението на Плевен.
- РВИМ Плевен
- 16 years Ago
- 2 Min Read
12 АВГУСТ 2009 Г. – 156 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СТОЯН ЗАИМОВ “Само старият Дюма може да измисли живот, пълен с толкова приключения, невероятности, недоразумения” Тончо Жечев.Стоян Заимов е роден в Чирпан на 12 август 1853 г. През 1867 г. постъпва в прочутото за времето си Старозагорско петокласно училище. През 1869 г. се запознава с Васил Левски, влиза в основания от него революционен комитет и става куриер на комитетската поща между Чирпан и Стара Загора. През есента на 1870 г. Заимов завършва едногодишен педагогически курс в Пловдив. Следващата година е вече учител в Хасково, където през 1872 г., в присъствието на Левски, е избран за член на Хасковския таен революционен комитет. През следващата година 25 души участници в хасковското съзаклятие, между които и Стоян Заимов, са осъдени на вечно заточение в Диарбекир. В една студена ноемврийска нощ на 1874 г., Заимов успява да избяга, снабден с паспорта на полския емигрант Антон Бенковски и достига до Румъния. Като един от основателите на Гюргевския централен революционен комитет, Заимов се включва в организацията на Априлското въстание и е избран за апостол на ІІІ-ти Врачански революционен окръг. След неуспеха на Априлското въстание, извънреден турски съд осъжда Заимов на смърт. Скоро присъдата му е заменена с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д`Акр в Палестина, където дочаква края на Руско-турската война. След Освобождението Стоян Заимов заминава да учи в Русия, в Московския педагогически институт.
- РВИМ Плевен
- 16 years Ago
- 2 Min Read
Плевенските Военноисторически музеи притежават най-богатата колекция в България от хладно и огнестрелно оръжие от втората половина на ХІХ век и Руско-турската война 1877/78 г., което повече от 100 години предизвиква интереса на посетители, специалисти и колекционери. По време на войната в руската армия се използва едно изобретение – скорострелните пушки-картечници, първообрази на бъдещото скорострелно автоматично оръжие. Забележителни за времето си са картечниците на оръжейния конструктор Ричард Гатлинг, произвеждани в модификации с 4, 6, 8 и 10 цеви. На балканския боен театър участват 24 такива картечници, от които във фондовете на Плевенските Военноисторически музеи се съхраняват 16 броя 6 и 10 - цевни картечници “Гатлинг”. 10 - цевните са произвеждани от Колтовските оръжейни заводи в Америка и са с редица подобрения от руския конструктор генерал-майор Горлов. Цевите са разположени около централна ос с два диска, затворите са тип цилиндрично пълзящи. При 6–цевните цевите са покрити с месингов кожух и се привеждат в движение от манивела, заклинена на оста. Всяко завъртане осигурява по един изстрел от цев. За една минута могат да се реализират около сто оборота.
- РВИМ Плевен
- 16 years Ago
- 2 Min Read
През първото полугодие на 2009 г. Плевенските Военноисторически музеи посрещнаха 97 902 посетители, от които 5452 - чужденци. В сравнение със същия период на 2008 г. се отчита увеличение на посещението с 6936 посетители. С 4000 повече са учениците, посетили музейните обекти, което се дължи както на възобновените екскурзии в края на учебната година, така и на организираните интересни изложби по проекта „Уникални реликви от Българското възраждане”. По традиция най-много са чуждите туристи от Германия, като тази година почти двойно повече са туристите от Кипър и Гърция. През залите на панорама ”Плевенска епопея 1877 г.” преминаха 50 566 посетители, които са с 5 511 повече от първото шестмесечие на 2008 г.
- РВИМ Плевен
- 16 years Ago
- 2 Min Read
През последните месеци контакт с музейните специалисти на Дирекция „Военно-исторически музеи” - Плевен осъществиха потомци на участници в събитията при Плевен по време на Руско-турската Освободителна война 1877/78 г. Един от тях е Аркадий Карпов, който понастоящем живее в Хелзинки, Финландия. Братът на неговата баба Николай Болдирев е женен за дъщерята на генерал Василий Николаевич Лавров, командир на лейбгвардейски Финландски полк. В боя при село Горни Дъбник на 12/24 октомври 1877г. генерал Лавров е тежко ранен и умира от раните си на 14/26 октомври на 39-годишна възраст. През 1950-54 г. на мястото на бойните действия е устроен парк, носещ неговото име. Аркадий Карпов изпрати снимки на неизвестно в България издание с писма на генерал Лавров от България, адресирани до жена му.