На 1-ви март 2010 г. в Параклис-Мавзолей “Свети Георги Победоносец” свещеници от храм „Св.Николай”, отслужиха традиционната панихида, с която Община Плевен и дирекция “Военно-исторически музеи” отбелязаха 129–та годишнина от гибелта на руския император Александър ІІ.

    По повод 132 години от освобождението на Плевен и 10 декември – ден на признателност на гражданите на Плевен към загиналите за неговото освобождение, в Панорама “Плевенска епопея 1877” се проведе кръгла маса на тема “Русия, Великите сили и Източният въпрос”, организирана от Община Плевен и Военноисторически музеи.

    На 11 септември 2009г., за 10–ти пореден път, Община Плевен и Дирекция „Военно-исторически музеи” почетоха паметта на загиналите воини в кръвопролитния Трети щурм за освобождението на Плевен.

12 АВГУСТ 2009 Г. – 156 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СТОЯН ЗАИМОВ          “Само старият Дюма може да измисли живот, пълен с толкова приключения, невероятности, недоразумения”                                                                                                            Тончо Жечев.Стоян Заимов е роден в Чирпан на 12 август 1853 г. През 1867 г. постъпва в прочутото за времето си Старозагорско петокласно училище. През 1869 г. се запознава  с Васил Левски,  влиза в основания от него революционен комитет и  става куриер на комитетската поща между Чирпан и Стара Загора.     През есента на 1870 г. Заимов завършва едногодишен педагогически курс в Пловдив. Следващата година е вече учител в Хасково, където през 1872 г., в присъствието на Левски, е избран за член на Хасковския таен революционен комитет. През следващата година 25 души участници в хасковското съзаклятие, между които и Стоян Заимов, са осъдени на вечно заточение в Диарбекир. В една студена ноемврийска нощ на 1874 г., Заимов успява да избяга, снабден с паспорта на полския емигрант Антон Бенковски и  достига до Румъния.    Като един от основателите на Гюргевския централен революционен комитет, Заимов се включва в организацията на Априлското въстание и е избран за апостол на ІІІ-ти Врачански революционен окръг.     След неуспеха на Априлското въстание, извънреден турски съд осъжда Заимов на смърт. Скоро присъдата му е заменена с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д`Акр в Палестина, където дочаква края на Руско-турската война. След Освобождението Стоян Заимов заминава да учи в Русия, в Московския педагогически институт.

    Плевенските Военноисторически музеи притежават най-богатата колекция в България от хладно и огнестрелно оръжие от втората половина на ХІХ век и Руско-турската война 1877/78 г., което повече от 100 години предизвиква интереса на  посетители, специалисти и колекционери.    По време на войната в руската армия се използва едно изобретение – скорострелните пушки-картечници, първообрази на бъдещото скорострелно автоматично оръжие. Забележителни за времето си са картечниците на оръжейния конструктор Ричард Гатлинг, произвеждани в модификации с 4, 6, 8 и 10 цеви. На балканския боен театър участват 24 такива картечници, от които във фондовете на Плевенските Военноисторически музеи се съхраняват 16 броя 6 и 10 - цевни картечници “Гатлинг”. 10 - цевните са произвеждани от Колтовските оръжейни заводи в Америка и са с редица подобрения от руския конструктор генерал-майор Горлов. Цевите са разположени около централна ос с два диска, затворите са тип цилиндрично пълзящи. При 6–цевните цевите са покрити с месингов кожух и се привеждат в движение от манивела, заклинена на оста. Всяко завъртане осигурява по един изстрел от цев. За една минута могат да се реализират около сто оборота.