Home

12 АВГУСТ 2009 Г. – 156 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СТОЯН ЗАИМОВ          “Само старият Дюма може да измисли живот, пълен с толкова приключения, невероятности, недоразумения”                                                                                                            Тончо Жечев.Стоян Заимов е роден в Чирпан на 12 август 1853 г. През 1867 г. постъпва в прочутото за времето си Старозагорско петокласно училище. През 1869 г. се запознава  с Васил Левски,  влиза в основания от него революционен комитет и  става куриер на комитетската поща между Чирпан и Стара Загора.     През есента на 1870 г. Заимов завършва едногодишен педагогически курс в Пловдив. Следващата година е вече учител в Хасково, където през 1872 г., в присъствието на Левски, е избран за член на Хасковския таен революционен комитет. През следващата година 25 души участници в хасковското съзаклятие, между които и Стоян Заимов, са осъдени на вечно заточение в Диарбекир. В една студена ноемврийска нощ на 1874 г., Заимов успява да избяга, снабден с паспорта на полския емигрант Антон Бенковски и  достига до Румъния.    Като един от основателите на Гюргевския централен революционен комитет, Заимов се включва в организацията на Априлското въстание и е избран за апостол на ІІІ-ти Врачански революционен окръг.     След неуспеха на Априлското въстание, извънреден турски съд осъжда Заимов на смърт. Скоро присъдата му е заменена с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д`Акр в Палестина, където дочаква края на Руско-турската война. След Освобождението Стоян Заимов заминава да учи в Русия, в Московския педагогически институт.

    Плевенските Военноисторически музеи притежават най-богатата колекция в България от хладно и огнестрелно оръжие от втората половина на ХІХ век и Руско-турската война 1877/78 г., което повече от 100 години предизвиква интереса на  посетители, специалисти и колекционери.    По време на войната в руската армия се използва едно изобретение – скорострелните пушки-картечници, първообрази на бъдещото скорострелно автоматично оръжие. Забележителни за времето си са картечниците на оръжейния конструктор Ричард Гатлинг, произвеждани в модификации с 4, 6, 8 и 10 цеви. На балканския боен театър участват 24 такива картечници, от които във фондовете на Плевенските Военноисторически музеи се съхраняват 16 броя 6 и 10 - цевни картечници “Гатлинг”. 10 - цевните са произвеждани от Колтовските оръжейни заводи в Америка и са с редица подобрения от руския конструктор генерал-майор Горлов. Цевите са разположени около централна ос с два диска, затворите са тип цилиндрично пълзящи. При 6–цевните цевите са покрити с месингов кожух и се привеждат в движение от манивела, заклинена на оста. Всяко завъртане осигурява по един изстрел от цев. За една минута могат да се реализират около сто оборота.

    През първото полугодие на 2009 г. Плевенските Военноисторически музеи посрещнаха 97 902 посетители, от които 5452 - чужденци. В сравнение със същия период на 2008 г. се отчита увеличение на посещението с 6936 посетители. С 4000 повече са учениците, посетили музейните обекти, което се дължи както на възобновените екскурзии в края на учебната година, така и на организираните интересни изложби по проекта „Уникални реликви от Българското възраждане”. По традиция най-много са чуждите туристи от Германия, като тази година почти двойно повече са туристите от Кипър и Гърция.    През залите на панорама ”Плевенска епопея 1877 г.” преминаха 50 566 посетители,  които са с 5 511 повече от първото шестмесечие  на 2008 г.

    На 17 май 2010 г. за четвърти пореден път, по повод Международния ден на музеите 18 май, Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” се включи в европейската инициатива “Нощ в музея” и отвори свободно врати за посетители.     Културната проява започна с детски рисунки на тема „Аз обичам Плевен”.

    По повод 10 декември Военноисторическите музеи представиха пред  плевенската общественост изложбата „Световни панорами” – продължение на експонираната през 2009 г. изложба „Европейски панорами”.

     По повод 10 декември - Ден на признателност на гражданите на Плевен към загиналите за неговото освобождение с официална церемония бе открит обновеният Румънски мавзолей край с. Гривица, съхранил костите на загиналите синове на румънския народ, останали завинаги на българска земя по време Руско-турската освободителна война и Плевенската епопея. На откриването присъстваха Негово превъзходителство посланикът на Румъния у нас Антон Пъкурецу, кметът на гр.Плевен Найден Зеленогорски, представителна част от ВВУБ „Г.Бенковски”, граждани и гости.

    На 9 ноември 2010 г. на посещение в панорама „Плевенска епопея 1877 г.” бяха княз Александър Александрович Трубецкой от Руското Гвардейско обединение в Париж, представителят на руската православна църква в Европейския съюз отец Антоний Илин, както и почетният гражданин на Плевен Владимир Михайлович Гуричев. Те разгледаха с голям интерес Военноисторическите музеи и с вълнение се поклониха пред реликви на руското императорско семейство, както и на воини, загинали на бойното поле при Плевен по време на Руско-турската война 1877 г. Ценните експонати бяха специално представени на гостите от директора на Военноисторическите музеи Милко Аспарухов.

    На 28 октомври 2010 г., на тържествена церемония в зала "Катя Попова", за втори път в Плевен беше връчена годишната награда за хуманитаристика на името на акад. Юрдан Трифонов. Гости на мероприятието бяха кметът Найден Зеленогорски, зам.-кметът д-р Валентин Матеев, директори на научни институти и членове на Съюза на учените в България. В началото на проявата експозе, посветено на 1 ноември - Ден на народните будители, изнесе Соня Лазарова от дирекция „Военноисторически музеи". Слово по повод 50-годишнината на Съюза на учените - клон Плевен, прочете председателят му доц. дсн Атанас Кирилов.

     На 10 септември 2010 г., за 11–ти пореден път, Община Плевен и Дирекция „Военно-исторически музеи” почетоха паметта на загиналите воини в кръвопролитния Трети щурм за освобождението на Плевен.

    Дирекция “Военно-исторически музеи” – Плевен работи по дългосрочен проект за възстановяване на застрашени от разрушаване архитектурно-скулптурни паметници от Руско-турската война 1877/78 г. и извършването на ремонтно-възстановителни дейности по тях.