12 АВГУСТ 2009 Г. – 156 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СТОЯН ЗАИМОВ “Само старият Дюма може да измисли живот, пълен с толкова приключения, невероятности, недоразумения” Тончо Жечев.Стоян Заимов е роден в Чирпан на 12 август 1853 г. През 1867 г. постъпва в прочутото за времето си Старозагорско петокласно училище. През 1869 г. се запознава с Васил Левски, влиза в основания от него революционен комитет и става куриер на комитетската поща между Чирпан и Стара Загора. През есента на 1870 г. Заимов завършва едногодишен педагогически курс в Пловдив. Следващата година е вече учител в Хасково, където през 1872 г., в присъствието на Левски, е избран за член на Хасковския таен революционен комитет. През следващата година 25 души участници в хасковското съзаклятие, между които и Стоян Заимов, са осъдени на вечно заточение в Диарбекир. В една студена ноемврийска нощ на 1874 г., Заимов успява да избяга, снабден с паспорта на полския емигрант Антон Бенковски и достига до Румъния. Като един от основателите на Гюргевския централен революционен комитет, Заимов се включва в организацията на Априлското въстание и е избран за апостол на ІІІ-ти Врачански революционен окръг. След неуспеха на Априлското въстание, извънреден турски съд осъжда Заимов на смърт. Скоро присъдата му е заменена с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д`Акр в Палестина, където дочаква края на Руско-турската война. След Освобождението Стоян Заимов заминава да учи в Русия, в Московския педагогически институт.
методически правила и учебници, превежда педагогическа литература. През
1903 г. става директор на Националната библиотека.
Голяма е заслугата на Заимов за създаването на поборнико-опълченските
дружества в България и изграждане паметниците на признателност. През
1892 г., на Втория конгрес на дружествата, се приема решение за
формирането на комитета “Цар Освободител Александър ІІ”, чиято основна
задача е да събере нужните средства за построяване паметник на
Александър ІІ и дом за българските ветерани, поборници и опълченци. За
председател на комитета е избран Стоян Заимов, а за почетен председател
– българският княз.
В периода 1903-1907 г. Комитетът изгражда паметника на цар Освободител
в София, Параклис-мавзолея и Скобелевия парк в Плевен, превръща в музеи
къщите в Плевен, Пордим, Г.Студена и Бяла, където по време на
Освободителната война са пребивавали руският император Александър ІІ и
руската и румънска Главни квартири.
На 15 август 1908 г. Стоян Заимов е назначен за пръв директор на
Управлението на Военно-историческите къщи музеи и паметници, със
седалище Плевен, която длъжност заема до края на живота си – 9
септември 1932 г.
