От 1 октомври 2026 г. обектите на Регионален военноисторически музей – Плевен преминават на зимно работно време за посетители.

Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“ 9:00 – 12:00 ч. и 12:30 – 16:30 ч. – без почивен ден

Параклис-мавзолей „Св. Георги Победоносец“; Румънски мавзолей, музеен кът и мемориален парк вторник – събота, 9:00 – 12:00 ч. и 12:30 – 17:00 ч.

Къщи-музеи „Цар Освободител Александър II“; „Негово Кралско Величество Карол I“ и „Велик княз Николай Николаевич“ (гр. Пордим) вторник – събота, 8:30 – 12:00 ч. и 12:30 – 17:00 ч.

Почивни дни за всички обекти без Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“: неделя и понеделник. Очакваме Ви!

28 февруари 2020 г. Изложба „Реликви от бойното поле при Плевен 1877 г.“

  • 28.02.2020

 По повод Националния празник на Република България – 3 март, Регионален военноисторически музей – Плевен представя изложба „Реликви от бойното поле при Плевен 1877 г.". Инициативата е посветена на 142 години от Освобождението и е част от проекта „Уникални реликви от Българското Възраждане и национално освобождение". Изложбата включва 83 експоната от фонда на Регионален военноисторически музей – Плевен.

 По време на Руско-турската война 1877-1878 г. боевете за Плевен придобиват изключително значение във военностратегическо и политическо отношение. За превземането на града в петмесечните боеве от 1877 г. падат убити и ранени 31000 руски и 4500 румънски воини.
 Военните гробове край Плевен са разкопавани през 1956 г. (с. Тотлебен), 1961 г. (гр. Долни Дъбник), 1965 г. (с. Горни Дъбник), 1971 г. (гр. Пордим) и 1973 г. (с. Телиш). Разкопаването е свързано с реставрацията на паметниците и възстановяването им на старото място или пренасяне на ново.
 Реликвите от бойното поле са сравнително оскъдни и еднообразни: най-много са копчетата от униформи и бельо, монети, гилзи, парчета от снаряди, пироните и парчетата от плат. Особено място сред тях заемат кръстчетата и малките икони, които са не само символи на християнската вяра, но и на вяра в оцеляването и надежда за спасение. 
 Най-голяма почит имат иконите с образа на Св. Богородица „Радост на всички скърбящи” и изображенията на Св. Богородица Казанска, Св. Богородица Владимирска, Св. Богородица Тихвинска и Св. Богородица „Неизгаряща къпина”. Наред с иконите на Св. Богородица и Св. Николай Чудотворец, възприемани като покровители на войската, по бойните полета се откриват и много икони, представящи Св. Архангел Михаил, което превръща тези светци в най-важните закрилници на живота.
 Носени с вяра, надежда и любов – кръстчетата и малките икони, преминали през огъня на битките, имат не толкова религиозна, колкото сантиментална стойност. Зад всяко кръстче и икона стои един преждевременно прекъснат живот, несбъднати мечти и неизживени чувства.
 Акцент в изложбата е кутийка, съхранявала детски къдрици, открита в гроб на руски войник. Не знаем името на войника, нито от къде е, но знаем, че зад този, предизвикващ умиление експонат стои силната вяра на един войник и надеждата, че отново ще прегърне своето дете.
 Представена е порцеланова чиния, принадлежала на ген. Александър Михайлович Божерянов, участник в Руско-турската война 1877-1878 г., ранен в боевете за Плевен.
 Изложбата включва църковна утвар, вензели, апликации, глинени лули, мастилница и др., част от богатото културно-историческото наследство на Руско-турската война 1877-1878 г., които поддържат жива историческата памет на поколенията за драматичните събития, донесли свободата на България.