Идеята за изграждане на панорама, посветена на събитията от Руско-турската война 1877-1878 г., е предложена от генерал Иван Винаров през 1966 г.
Тя се посреща с ентусиазъм от първия секретар на плевенския Окръжен комитет на БКП – Пенко Герганов. Тъй като на връх Шипка е изграден величествен монумент, се взема решение панорамата да се построи в град Плевен. През април 1972 г. Пенко Герганов прави предложение до Централния комитет на БКП за построяване на панорама „Плевенска епопея 1877 г.”, като част от многобройните инициативи по случай отбелязване на 100-годишнината от боевете за Плевен и освобождението на града.
През януари 1976 г. е обявен конкурс за изработване на архитектурен и идеен проект за панорама и диорама в Плевен. В него вземат участие пет колектива. Отличен е проектът на арх. Иван Стефанов и арх. Пламена Цачева. По-късно ръководството и проектирането се поема от младите архитекти Пламена Цачева и Иво Петров. Те разработват нов идеен проект, който става основа за по-нататъшното проектиране и изпълнение.
Мястото за строежа на панорамата е избрано от ръководителя на художествения колектив Николай Василиевич Овечкин. Това е бившето бойно поле до редута „Кованлък“, в Скобелев парк. Детайлно запознат с историята на Руско-турската война 1877-1878 г., Н. Овечкин предлага панорамата да отразява Третия щурм за Плевен, а диорамата – разгрома на армията на Осман паша.
С решение № 1092 от 29 ноември 1976 г. Секретариатът на ЦК на БКП дава съгласие за издигане в Плевен на Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” Утвърден е оперативен щаб за изграждане на панорамата с председател Пенко Герганов и членове: Иван Бешев, Здравко Иларионов, инж. Пенка Андреева и Славко Николов. В БНБ – Плевен е открита сметка, по която се набират средства от организации и граждани по фонд „Изграждане Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” За строителството и живописната част са изразходени около 5 милиона лева, от които 3,5 милиона са от дарения.
През месеците ноември и декември 1976 г., при трудни условия, за кратко време се трасира, проектира и изгражда пътят, който и сега води до панорамата. На 19 януари 1977 г. е направена първата копка. Работи се при тежки зимни условия: снегът е дълбок над 55 см. Багерите и самосвалите работят денонощно на две смени.
Мястото за строежа на панорамата е избрано от ръководителя на художествения колектив Николай Василиевич Овечкин. Това е бившето бойно поле до редута „Кованлък“, в Скобелев парк. Детайлно запознат с историята на Руско-турската война 1877-1878 г., Н. Овечкин предлага панорамата да отразява Третия щурм за Плевен, а диорамата – разгрома на армията на Осман паша.
С решение № 1092 от 29 ноември 1976 г. Секретариатът на ЦК на БКП дава съгласие за издигане в Плевен на Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” Утвърден е оперативен щаб за изграждане на панорамата с председател Пенко Герганов и членове: Иван Бешев, Здравко Иларионов, инж. Пенка Андреева и Славко Николов. В БНБ – Плевен е открита сметка, по която се набират средства от организации и граждани по фонд „Изграждане Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” За строителството и живописната част са изразходени около 5 милиона лева, от които 3,5 милиона са от дарения.
През месеците ноември и декември 1976 г., при трудни условия, за кратко време се трасира, проектира и изгражда пътят, който и сега води до панорамата. На 19 януари 1977 г. е направена първата копка. Работи се при тежки зимни условия: снегът е дълбок над 55 см. Багерите и самосвалите работят денонощно на две смени.
Мястото за строежа на панорамата е избрано от ръководителя на художествения колектив Николай Василиевич Овечкин. Това е бившето бойно поле до редута „Кованлък“, в Скобелев парк. Детайлно запознат с историята на Руско-турската война 1877-1878 г., Н. Овечкин предлага панорамата да отразява Третия щурм за Плевен, а диорамата – разгрома на армията на Осман паша.
С решение № 1092 от 29 ноември 1976 г. Секретариатът на ЦК на БКП дава съгласие за издигане в Плевен на Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” Утвърден е оперативен щаб за изграждане на панорамата с председател Пенко Герганов и членове: Иван Бешев, Здравко Иларионов, инж. Пенка Андреева и Славко Николов. В БНБ – Плевен е открита сметка, по която се набират средства от организации и граждани по фонд „Изграждане Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” За строителството и живописната част са изразходени около 5 милиона лева, от които 3,5 милиона са от дарения.
