143 ГОДИНИ ОТ ТРАГИЧНАТА ГИБЕЛ НА ЦАРЯ ОСВОБОДИТЕЛ
Александър II (1818-1881) е най-големият син на Николай I Романов, на когото съдбата отрежда трудно реформаторско управление и трагичен край. Той встъпва на руския престол на 3 март 1855 г. в тежко за страната си време, когато тя търпи поражение в Кримската война и е принуден да сключи унизителен за Русия мирен договор. Войната показва много вътрешни язви на руската държава, която сериозно изостава от модерния свят. Руският монарх е убеден, че са необходими бързи и радикални реформи във всички области на обществено икономическия живот.
Най-важната стъпка е направена на 3 март 1861 г. Отмяната на позорното крепостно право го превръща в Цар Освободител за 30 милиона селяни на огромната империя. Въпреки добрите намерения реформата не решава докрай селския въпрос в Русия, той остава остър и болезнен чак до началото на ХХ в.
След големия реформатор Петър І, проведените от Александър ІІ преобразования са най-мащабни в цялата история на Руската империя. Но липсата на бързи видими резултати е разочарование за голяма част от руското общество. Възникват и първите Тайни организации в градовете, които искат задълбочаване на реформите и завръщането на безработните селяни, представляващи заплаха за обществения мир в градовете.
Към 1870 г. положението в Руската империя става неконтролируемо. Централната власт в Петербург се оказва неспособна да се противопостави на анархията и вълната от политически убийства, заляла страна. Така се стига до организирането на няколко неуспешни опита за покушение срещу Александър ІІ.
През юни 1879 г. привържениците на организацията „Земя и воля” обновяват дейността си в по-радикален вид и приемат името „Народна воля”. Народоволците поставят началото на тероризма и революционните движения в руската история. Главна тяхна мишена е императорът.
В тази обстановка на постоянни терористични актове правителството е принудено да завърши започнатите през 1861 г. промени. По нелепо стечение на обстоятелствата, в деня на своята гибел Александър ІІ одобрява предложения му от граф Лорис-Меликов проект за реформиране на империята. Докато протичат обсъжданията е организиран 7-ми пореден опит за покушение срещу императора, този път успешен.
Планът на съзаклятниците е да се поставят взривни устройства в центъра на Санкт Петербург, за да се взриви царският превоз. Внимателно е проучен маршрутът и за по-голяма сигурност взривни устройства са поставени в специално изградени тунели на две различни места. За дата на покушението е избран 1 март 1881 г, но подготовката не минава гладко. Няколко дни преди атентата е арестуван ръководителят на заговора Андрей Желябов и за негов заместник е избрана дъщерята на петербургският военен губернатор София Перовская. В уречения ден императорът не минава по обичайния си маршрут и в действие се включва специална група за бързо реагиране от четирима души доброволци със задача да хвърлят бомби, ако взривните устройства не се задействат. Младежът Рисаков хвърля бомба, която избива много хора от ескорта на монарха, но той остава невредим. Когато Александър ІІ слиза от каретата, от тълпата излиза студентът Игнатий Гриневицкий, който хвърля втора бомба в краката на императора. Тя разкъсва долната част от тялото му, поразява смъртоносно и самия атентатор. Царят е откаран в Зимния дворец, където умира след няколко часа в адски мъки.
На лобното място на Александър II е издигната църквата „Възкресение Христово”, която е популярна с името „Спас на Крови“ (Храм на Спасител издигнат върху кръв), тържествено осветена на 19 август 1907 г. Единадесет дни по-късно на 30 август 1907 г. е открит и паметникът „Цар Освободител Александър ІІ” в гр. София.
Ценни реликви, които напомнят за това трагично събитие се пазят в Къща музей „Цар Освободител Александър II” в гр. Плевен. Оригинални стъкълца от взривената карета на императора, както и част от пълнежа на възглавницата са предоставени на комитет „Цар Освободител Александър II” през 1906 г. от граф Пфайл-Клайн, който е бил в царската лейбгвардия, охраняваща императора. Експонирана е оригиналната хусарска униформа на Александър II, с която е облечен в деня на влизането му в Плевен, след капитулацията на турската армия на 11 декември 1877 г. Униформата е постъпила в музея като дарение от Руското военно министерство през 1903 г.
Портрет на Александър II – Г. Желязков
