Навършват се 146 години от подписването на Санстефанския мирен договор. Договор, който поставя България отново на картата на Европа. След близо петвековно религиозно, икономическо, политическо и културно потисничество, българският народ е свободен. За постигането на тази свобода, България трябва да извърви един дълъг и нелек път. След зверствата при потушаването на априлското въстание на 24 април 1877 година, руският император Александър II обявява началото на последната война между Руска и Османска империя. Сериозни боеве се водят при връх Св. Никола. През жарките дни на м. август 1877 г. при Шипка 5500 руски войници и пет български опълченски дружини се сражават под командването на ген. Н. Г. Столетов. В най-критичния момент на битката, благодарение на пристигналите подкрепления, те успяват да отблъснат войските на Сюлейман паша.
Към края на годината положението и на Осман паша в Плевен става безизходно. На 10 декември, при опит да пробие блокадния обръч, Осман паша губи сражението и е принуден да капитулира, като така се слага край на петмесечната Плевенска епопея. Падането на Плевен е повратен момент в хода на Руско-Турска война. Така, след успеха при Шипка и падането на Плевен, руската армия предприема всеобщо настъпление. Армията се насочва главно в две направления: към София на Запад, и към Одрин на Изток. Отрядът, воден от ген. Гурко, влиза победоносно в София и незабавно се насочва към Пловдив. Другият руски отряд начело с ген. Радецки и ген. Святополк – Мирски, разделен на две части, атакува позициите на Вейсел паша край Шипка – Шейново. След упорити боеве, в които взима участие и българското опълчение, противникът е сломен и руската армия се насочва към Одрин. Пътят за Цариград е открит. Високата порта се обръща с молба до руското командване с искане за примирие. В Одрин, на 19 януари 1878 г. , е подписан протокол за “предварителните условия за мира” между Руска и Османска империя. Тогава руските пълномощници начело с граф Игнатиев отправят ултиматум или армията ще продължи своето настъпление към Цариград. Високата порта е принудена да отстъпи. Санстефанският мирен договор е прелиминарен мирен договор между Руската и Османската империя, който слага край на Руско-турската война 1877-1878 г. и урежда, макар и не окончателно, обособяването на Третата българска държава след близо пет века Османско владичество в България.
Преговорите по договора продължават 17 дни, завършват с подписването около 17 ч. на 3 март (19.02 по стар стил) 1878 г. в Сан Стефано (днес квартал на Истанбул), от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и от външния министър Сафет паша и посланика в Германия Садулах бей /помощник на Осман паша/ от страна на Османската империя. Няма присъстващ свидетел на подписването от българска страна.
Във фонда на РВИМ – Плевен се съхранява копие на прелиминарния Санстефански мирен договор, направен по поръчка на Архив на външната политика на Руската империя МИД Русия и дарен на музея от Княз Никита Дмитриевич Лобанов-Ростовски.
