logo

Съобщение

РЕГИОНАЛЕН  ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ПЛЕВЕН

СЪОБЩЕНИЕ ЗА ВЕЛИКДЕНСКИТЕ ПРАЗНИЦИ

На 14 април 2017 г. ще работят Експозиция „Плевенска епопея 1877 г.” в РИМ, Къща музей „Велики Княз Н.Николаевич” и Къща музей „Негово Кралско Величество Карол І” в гр. Пордим.

На 14 и 15 април 2017 г. ще работят Панорама „Плевенска епопея 1877 г.”, Параклис мавзолей „Св. Георги Победоносец” и Къща музей „Цар Освободител Александър ІІ”. 

На 16 и 17 април 2017 г. музейните обекти

НЯМА ДА РАБОТЯТ

12 август 2009г. - 156 години от рождението на Стоян Заимов

12 АВГУСТ 2009 Г. – 156 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СТОЯН ЗАИМОВ

     
     “Само старият Дюма може да измисли живот, пълен с толкова приключения, невероятности, недоразумения”                                                                                                            Тончо Жечев.

Image
Стоян Заимов
Стоян Заимов е роден в Чирпан на 12 август 1853 г. През 1867 г. постъпва в прочутото за времето си Старозагорско петокласно училище. През 1869 г. се запознава  с Васил Левски,  влиза в основания от него революционен комитет и  става куриер на комитетската поща между Чирпан и Стара Загора.
    През есента на 1870 г. Заимов завършва едногодишен педагогически курс в Пловдив. Следващата година е вече учител в Хасково, където през 1872 г., в присъствието на Левски, е избран за член на Хасковския таен революционен комитет. През следващата година 25 души участници в хасковското съзаклятие, между които и Стоян Заимов, са осъдени на вечно заточение в Диарбекир. В една студена ноемврийска нощ на 1874 г., Заимов успява да избяга, снабден с паспорта на полския емигрант Антон Бенковски и  достига до Румъния.
    Като един от основателите на Гюргевския централен революционен комитет, Заимов се включва в организацията на Априлското въстание и е избран за апостол на ІІІ-ти Врачански революционен окръг.
    След неуспеха на Априлското въстание, извънреден турски съд осъжда Заимов на смърт. Скоро присъдата му е заменена с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д`Акр в Палестина, където дочаква края на Руско-турската война. След Освобождението Стоян Заимов заминава да учи в Русия, в Московския педагогически институт.
    Завърнал се в България той учителства в Шумен, Варна и Кюстендил, пише методически правила и учебници, превежда педагогическа литература. През 1903 г. става директор на Националната библиотека.
    Голяма е заслугата на Заимов за създаването на поборнико-опълченските дружества в България и изграждане паметниците на признателност. През 1892 г., на Втория конгрес на дружествата, се приема решение за формирането на комитета “Цар Освободител Александър ІІ”, чиято основна задача е да събере нужните средства за построяване паметник на Александър ІІ и дом за българските ветерани, поборници и опълченци. За председател на комитета е избран Стоян Заимов, а за почетен председател – българският княз.
     В периода 1903-1907 г. Комитетът изгражда паметника на цар Освободител в София, Параклис-мавзолея и Скобелевия парк в Плевен, превръща в музеи къщите в Плевен, Пордим, Г.Студена и Бяла, където по време на Освободителната война са  пребивавали руският император Александър ІІ и руската и румънска Главни квартири.
    На 15 август 1908 г. Стоян Заимов е назначен за пръв директор на Управлението на Военно-историческите къщи музеи и паметници, със седалище Плевен, която длъжност заема до края на живота си – 9 септември 1932 г.
Image
Кметьт на Париж Феликс Русел в парка на къща-музей „Цар Освободител Александър ІІ”, април 1912 г.